Превод и легализация
Що е то превод и легализация?!
Първият ни пост ще е на тема ‘превод и легализация‘ и що е то. Често се чуват изразите ‘легализиран превод’, ‘лицензиран превод’, легализация на документи.. тук искам да поясня, че лицензираният превод и легализацията са две отделни работи, а легализиран превод – такова понятие няма 
Лицензиран превод е превод, извършен от заклет преводач към лицензирана фирма…
Така, заклет преводач е човек със съответното образование, който е подписал декларация за носената от него отговорност при превода, било то писмен или устен превод, според действащите разпоредби в България и е регистриран в МВнР. Заклетият преводач може да работи единствено… към лицензирана фирма и не може да е ‘заклет на свободна практика’ (отново според действащите разпоредби). Лицензирана е тази фирма, която има сключен договор с Министерство на външните работи за извършване на преводи и легализации. МВнР има публикуван списък с лицензираните агенции за преводи, който, както те твърдят , се актуализира постоянно.. въпреки това и до ден днешен много лицензирани фирми не фигурират там! Така че списъкът може да се използва само за информация.
И така, лицензираният превод е превод от заклет преводач върху фирмена бланка на лицензирана фирма и съответно печат на фирмата.
Има различни практики за таксуване на превода. Най-разпространената в България е таксуване на преведена страница, като една страница е 1800 символа с включени разстоянията между тях. Защо 1800 символа? Това е така, защото една страница, според форматирането й и големината на шрифта, може да съдържа 50 думи , а може и 400.. т.е. се налага да бъде определено колко е голяма една стандартна страница. Символите може да се изброят от функцията tools>word count>characters with spaces на Word/OpenOffice.
Друг начин за таксуване, възприет в по-голямата част от света, е спрямо текста на оригинала, а не на получения превод. Към момента само няколко фирми в България таксуват клиентите си по този метод. В действителност това е най-коректния метод за таксуване, тъй като в крайна сметка на преводачите/фирмите/ им се плаща да преведат даден текст – да предадат значението му на друг език.. Клиентът плаща за това предаване на точно това значение, а не за всевъзможните интерпретации, които некоректен преводач/фирма може да направи, целящи увеличаване обема на текста. Но и тук има изключения – когато текстът за превод е на хартиен носител, то не е възможно обемът му да бъде определен предварително.. тогава преводът се таксува на получен обем, 0свен ако все пак не е договорена предварително цената
Легализация на документи представлява удостоверяване автентичността на даден документ от държавата в лицето на съответното министерство (според вида на документа и кой го е издал). Например диплома за средно образование се удостоверява от Министерство на образованието и тогава Министерство на външните работи заверява превода на документа; свидетелство за съдимост се удостоверява от Министерство на правосъдието , след което преводът му се заверява от МВнР…
Това удостоверяване автентичността на документа се прави с прилагането на Apostille (Апостил). Това е печат или документ, прикрепен неделимо към оригиналния документ, посочващ кой е подписал, заверил и издал документа за легализация. Според Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. документ, снабден с Apostille се освобождава от последващи форми на заверяване и удостоверяване от страната, която го издава, както и страната, на чиято територия следва да се представи документа (стига разбира се тя да е страна по тази конвенция).
Съответно документите, издадени в чужбина, се легализират (удостоверяват от МВнР) в България само, ако са снабдени с Apostille! От това задължение са освободени само документите, издадени от страни, с които България има допълнителни споразумения. Такива например са Франция, Полша, Русия (и въобще бившите съвецки републики
Обикновено легализация на документ се изисква, когато този документ следва да произведе дадено действие на територията на друга страна.. да кажем да послужи за получаване на гражданство. Друг е въпросът, че понякога и частни фирми изискват легализация. Тук е моментът да поясня, че повечето хора (включително служители в държавни институции) не правят разлика между легализация на документ и лицензиран превод, те просто искат ‘легализиран превод’, какъвто както обясних по-горе.. няма . Бих посъветвал всеки, на когото му изискват такъв превод, да попита изрично дали е нужна легализация на документа или превод от лицензирана фирма е достатъчен. Това би Ви спестило доста разходи и време! Лицензираният превод се извършва нормално за ден, докато за легализацията на документ срокът е от 3 до 15 работни дни, според вида на документа 
Трябва да се има в пред вид също, че легализацията на документи не зависи изцяло от коректността на преводаческите фирми, а най-вече от благоволението (кефа!) на министерствата. Често се случва някое министерство да забави документите повече от обявения срок, без да дава обяснения за причините… Също не рядко работното време се намалява безпричинно.. например по коледните и новогодишни празници – въпреки че на обявените за официални работни дни се работи с нормално работно време, министерствата едностранно си определят различно приемно време ‘за граждани’ …
Друга особеност при работата с министерствата е, че някои приемат подаването на документи за легализация единствено лично от титуляра на документа, т.е. ако нямате време и нерви да се занимавате лично, трябва да упълномощите нотариално някой (преводаческата агенция например) да Ви представлява.
За да бъде легализиран един документ, той трябва да притежава набор от реквизити.. или казано по друг начин – да притежава всички подписи и печати. В много случаи издаваните документи не притежават всички реквизити. Например удостоверение за раждане трябва да има на гърба правоъгълен печат и подпис на длъжностно лице, с които се удостоверява автентичността на положените подписи на документа (такъв се слага от общините само, ако клиентът спомене, че ще легализира този документ); друг пример е свидетелство за съдимост – то трябва да е подписано от съдия, а не от секретар (каквато е практиката за свидетелства за съдимост за започване на работа например).. Горещо Ви препоръчвам да се консултирате с избраната от Вас преводаческа агенция относно изискваните реквизити- това ще Ви спести отново разходи и време за преиздаване на документа.
И така, надявам се съм Ви помогнал да си изясните що е то превод и легализация. Ще се опитам да синтезирам казаното по-горе:
- Уточнете от какво точно се нуждаете – превод и легализация или само лицензиран превод
- Определете времето, с което разполагате за извършване на превода
- Изберете преводаческа агенция – тя трябва да е лицензирана, да Ви дава точна и ясна цена и срок (оферта); плюс е , ако е сертифицирана по преводачески стандарт EN 15038 и може да предостави препоръки от доволни клиенти
- Посъветвайте се с преводаческата агенция относно необходимите реквизити за документите