Нови изисквания за преводаческата дейност от МВнР
От няколко седмици се носи мълвата, че Консулски отношения към МВнР разработват нови изисквания за преводаческата дейност. Дотук добре. Всички в този бранш очакват деня, в който ще бъде разработен и гласуван Закон за преводаческата дейност, регламентиращ точно и ясно начин на лицензиране и сертифициране на агенциите и преводачите, който закон да бъде разработен съвместно с представители на преводаческите агенции и преводачите на свободна практика. Както казах, всички в този бранш очакваме с
нетърпение такъв закон. Той ще сложи ред и ще спре бюрокрацията, налагана от Дирекция Консулски отношения.
Но да се върнем на готвените изменения… както казах, това засега е само слух, но от външно министерство нито отричат, нито потвърждават, което ме навежда на мисълта, че ‘вътрешната информация’ е вярна.
Така, сега ще разгледам най-спорните моменти от новите изисквания (да допуснем, че такива действително ще има):
- Задължителна сертификация по EN150358
- Назначаване на постоянен трудов договор поне двама филолози
- Назначаване на всички преводачи на фирмата на трудов договор
Задължителна сертификация по EN15038
Така, тук става дума за сертифицирането по Система за контрол на качеството съгласно новия стандарт EN15038, разработен специално за преводачески агенции, включващ и надграждащ стандарт ISO 9001:2008. Повече за този стандарт може да прочетете тук.
Като цяло този стандарт е нещо хубаво и не го казвам, защото Преводи.БГ е сертифицирана по него, а защото той действително регламентира и документира целия процес по предоставяне на услугата. Ако процесът се спазва, това гарантира качеството на услугата. А процесът трябва да се спазва, защото фирмата подлежи всяка година на одит и при установяване на несъответствия, сертификацията пада.
От друга страна, както казах по-горе, стандартът е хубаво нещо, но не е задължителен. В цяла Европа този стандарт е само препоръчителен, тъй като все пак това е един голям разход за малка агенция – първоначална инвестиция, която възлиза на около 4000-5000 лв, както и годишна поддръжка на сертификата (годишен одит) – 600-1000 лв /цените са само ориентировъчни!/, в зависимост от ценовите условия на консултантската фирма/сертификационния орган.
Тук спазването на стандарта не е проблем /Преводи.БГ предлага цялостен софтуер за управление на преводаческа агенция, напълно съобразен и отговарящ на изискванията на стандарта/, по-скоро проблемът е, че Консулски отношения /КО/ целят да наложат на всички фирми един препоръчителен стандарт и да ги натоварят финансово на фона на свития европейски пазар, пазар който официално навлезе в нова рецесия. Това е предпоставка за фалита на повечето малки фирми.
Назначаване на постоянен трудов договор на поне двама филолози
Ако в задължителната сертификация по EN15038 може да се открие логика, тази мярка за двамата филолози вече ми звучи абсурдна. На база опита си в преводаческата сфера смея да твърдя, че:
- Филологията не е гаранция за качествен превод!
- Ако да кажем назначим двама филолози, на кои езици ще са те? Т.е. филолозите ни, ако са с английска филология, как по този начин се гарантира според КО немския език, да кажем??!
- Ако преводаческата агенция се е профилирала в технически преводи, клиентът няма ли да иска превода му да е направен от специалист в дадената терминология, вместо филолог, който си няма идея от ядрена енергетика например?
Назначаване на всички преводачи на фирмата на трудов договор
Това изискване ми се струва най-абсурдното. В предходни статии съм разглеждал как е устроен пазара за преводачески услуги, но ще го опиша тук с едно изречение. Основно агенциите разполагат с преводачи на свободна практика, които се явяват техни подизпълнители, съответно те издават фактури за тези си услуги като преводачи на свободна практика и/или фирми.
Ако КО въведе такова изискване, то това означава, че всяка агенция трябва да назначи на трудов договор между 50 и 500 преводача /в зависимост от броя колеги, с които работи/. При това повечето малки агенции, които са оцелели след сертификацията по горепосочения стандарт 
, вече със сигурност ще фалират. Но тук трябва да е ясно – от това ще се ‘задъхат’ всички фирми. Всичко е пропорционално според размера на агенцията, както приходите, така и разходите…
След казаното дотук и имайки в предвид, че преводаческите агенции развиват дейността си за пари, т.е. не са благотворителни дружества, а работят за прехраната си , идва логичният въпрос – колко ще струва превод на една страница? И как да се издържа една преводаческа агенция при постоянно увеличаващи се разходи и свит пазар?
И последно, но най-важно, защо вместо абсурдни недомислени наредби и изисквания не се изготви Закон за преводаческата дейност?