Професия преводач

Как се става преводач?!

Професията ‘преводач’ е интересна, но трудна, доходоносна, но изискваща знания, понякога напрегната, a понякога спокойна…

Това май прозвуча малко странно :) Ами такава си е и професията ! Много хора се насочват към тази професия, без да съзнават какво точно представлява тя… и как да имат – информацията в нета е крайно оскъдна и се свежда до това, че трябва да ‘знаеш’ език и да кандидатстваш в някоя агенция… съгласете се това е нищо! Когато човек се насочва към дадена професия (независимо коя), той иска… да е максимално информиран и подготвен… да знае точно в какво се въвлича.

Тук ще разгледам максимално подробно /от всички аспекти, за които се сетя :) / професията ‘преводач’. Няма да Ви спестя нито хубавите, нито неприятните моменти. Ако някой колега може да добави нещо или да ме коригира, ще съм благодарен! Далеч съм от мисълта, че няма да имам пропуски… просто по темата наистина има какво да се каже ;)

Така, първо ще разгледаме какво казва настоящата нормативна уредба по въпроса (която всъщност датира от далечната 1958 г, с няколко допълнения и изменения в годините!). Според актуалните разпоредби всяко лице, придобило образование или квалификация (които ще  опиша малко по-долу) може да стане ‘заклет’ преводач към някоя преводаческа агенция. Тук е и недоразумението в българската нормативна уредба.. заклет преводач може да се стане единствено към преводаческа агенция и НЕ може да бъдеш заклет преводач на свободна практика. Също така заклет преводач се става към конкретна агенция и ако някой иска да работи с повече от една фирма, то той трябва да премине процедурата към всяка една поотделно… или защо преводач да не може да носи отговорност за преводите си, освен ако не премине една и съща процедура с да кажем 20 преводачески агенции…  тук коментарът е излишен :)

В България преводаческите услуги се регламентират и контролират от Министерство на външните работи. Заклет преводач е лице, което е придобило образование или квалификация от следните:

  • висше образование по езика с успех над 4.50
  • висше образование или следдипломна квалификация, за които се кандидатства с изпит по езика, завършени с диплома или дисертация с успех над 4.50
  • диплома за средно образование от езикова гимназия с успех по езика над 4.50
  • диплома за каквото и да е висше образование, при което се държи държавен изпит по езика, с успех от изпита над 4.50
  • международно признат сертификат:

- английски език - ESU 6,7, 8 & 9; Pitman – Higher Intermediate & Advanced; IELTS – 6,7,8 & 9] UCLES – CAE & CPE; UCLES RSA (CCSE) 3 & 4; OxfordHigher & Diploma; ARELS-Higher; Trinity 10,11  &  12;  LCCI  SEFIC-Intermediate  &  Advanced, и  приравнените  към  тях американски тестове;

- френски език – DALF – последно ниво

- испански език – DELE SUPERIOR

- немски език – ZMP на Гьоте институт

- За останалите езици се приемат международно признати сертификати със степен владеене на езика C2.

и е подписало декларация за носената от него отговорност според чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс за достоверността на преводите. Тази декларация трябва да бъде подписана пред нотариус ;) . При смяна на име (например при брак или развод), преводачът трябва да предостави нова декларация с името, с което ще подписва преводите. Дипломите от чужди университети/училища трябва да имат легализация.

Така.. процедурата с няколко думи е: придобивате подходящото образование/квалификация, правите нотариална заверка на дипломата/удостоверението и декларация на преводача и ги предавате в преводаческа агенция, която от своя страна ги депозира в МВнР.

Дотук с нормативната страна на нещата. Нека разгледаме сега същността на професията. За да станете преводач, е нужно да се постараете малко повече от изискванията на МВнР. На първо място разбира се са познанията по езика – нали все пак професията се нарича ‘преводач’. Да не се заблуждаваме.. един документ /диплома, сертификат, др./ не гарантира задълбочени познания по езика. Не искам да обиждам никого, нито да коментирам българското образование. Факт е обаче, че има хора завършили един и същ университет, но познанията на единия са на ниво подготве в езикова гимназия, а на другия – свободно владеене. Също така историята познава преводачи с езикова гимназия, имащи по-добра подготовка и предоставящи по-коректни преводи от преводачи с филология от знатен български университет.

Това, което искам да кажа е, че преводът изисква задълбочени познания по езика  и всеки, който е решил да се захване с тази професия, трябва да даде най-доброто от себе си при ‘овладяването’ на езика. Да преведеш нещо не означава да обърнеш значението му на друг език буквално (както би го превела машина), а да вникнеш в смисъла и да го предадеш в превода си. Има текстове, в които преводачът губи повече време да вникне в смисъла, отколкото да го преведе. Всеки, сблъскал се с подобен текст, ще потвърди! Идеята е , че не всеки, който е учил между другото в средното училище даден език, може да стане преводач – замислете се над това ;)

Писмени преводи

Преводачите на свободна практика получават заплащане според преведените страници, т.е. те трябва да превеждат освен качествено, спазвайки терминологията и изискванията на клиентите, и бързо. Бързият превод от своя страна се постига със задълбочени познания, но и с бърз текстонабор! Все пак ако не можеш да пишеш бързо, колкото и свободно да боравиш с целевия език, скоростта на превод ще е все така незадоволителна :) . Съответно, ако усвоиш бързия текстонабор до нивото да пишеш със скоростта на мисълта си – това ще гарантира добрите ти приходи! Това, което се опитвам да кажа е, че усвояването на бърз текстонабор е толкова важно, колкото и познанията по езика. В нета има достатъчно програми за обучение за писане по десетопръстна система- нужно е само търпение. Няма да задълбавам тук…

Друга важна особеност е, че преводачите на свободна практика трябва да са на разположение. С това имам в предвид да поддържат активни телефон/мейл/скайп или друга форма на комуникация, според договорката си с клиентите/агенциите. Хубавото на професията преводач е, че можете да си разполагате с времето, но това не означава да отговаряте на обажданията само, когато сте в настроение! Преводаческите услуги са динамичен бизнес и ако един преводач не е на линия, то друг ще вземе поръчката… или отново свеждаме нещата до добрите доходи. Ще го кажа още веднъж: по-добре да откажете поемането на дадена поръчка отколкото да не отговаряте на обажданията! Това гарантира, че клиентът/агенцията ще Ви се обадят и следващия път, а няма просто да Ви прескочат..

Оборудване

За да извършвате писмени преводи, Ви е необходимо съответното оборудване. Плюс на преводача на свободна практика е липсата на шеф на главата, но минуса е , че техническото и софтуерно обезпечение се прави от Вас. А именно – сносен компютър/под сносен разбирайте компютър, работещ безпроблемно с текстообработващи програми… т.е. слаб компютър, според съвременните разбирания :) /, добра интернет връзка, текстообработващи програми, програми за комютърно подпомаган превод (CAT tools), речници. Незадължителни са принтер, скенер, софтуер за отчетност на поръчките.

Тук е моментът да спомена и колко са важни добрите познания на софтуера, с който работите. Форматирането на текстовете е изключително важно – когато човек си няма идея от функционалността на софтуера (например Word-а), форматирането се получава толкова ужасно,а в някои случаи дори се загубват части от текста, и клиентът/агенцията трябва после да преформатира/редактира целия текст, … нещо, което разбира се не би повлияло добре бизнес отношенията Ви :)

Софтуерът за компютърно подпомаган превод е нещо изключително важно, което в България тепърва се утвърждава. Скоро ще направим тема специално за него, затова тук няма да задълбавам.. само ще спомена, че CAT гарантира терминологичното единство и повишава скоростта на превода… т.е. изкарвате повече пари!

Устни преводи

Устните преводи се делят на симултанни и консекутивни преводи. Симултанен превод е превод в момента на говоренето, при който говорещият не изчаква преводача. Извършва се в кабина обикновено в екип от двама души. Използва се различна техника за предаване на говор. Този превод е най-труден, тъй като изисква отлични познания по езика, познаване на съответната терминология, както и спокойствие по време на работа (ако преводачът се притесни и изтърве даден термин/изречение, се получава лавинообразен ефект). Също така трябва да се познава и техниката за превод. Тъй като са малко преводаческите агенции, които предлагат обучение за симултанен превод (в смисъл това включва притежаването на техниката) , бих препоръчал посещението на специализиран курс. Тъй като не искам да правя реклама, няма да споменавам имена на фирми, предлагащи тази услуга – всеки може да попита google :)

Консекутивният превод е по-лесен. Това не означава, че отпада изискването за владеене на езика! Просто тук говорещият си казва изречението и изчаква преводача да го преведе.. Учудващото е , че някои хора намират за по-лесен симултанния превод, тъй като при него не попадат в полезрението на говорещия и слушателите, а са ‘скрити’ в кабината :)

Важно при устните преводи е преводачът предварително да се запознае с темата на събитието и да се подготви от към терминологична гледна точка, запознавайки се със всички материали, предоставени от клиента.

Кандидатстване

Преводаческите агенции постоянно набират преводачи. Както се казва, за добрите преводачи винаги е имало и ще има работа! При преводачите на свободна практика правилата на конкуренцията важат с пълна сила!

Препоръчвам да преминете към фазата с кандидатстването, ако отговаряте на по-горе описаните условия. В противен случай, шансовете Ви за успех не са големи.

За преводач на свободна практика е важно да работи с колкото е възможно повече агенции, тъй като това би му гарантирало достатъчна заетост – все пак повече агенции означава повече предложения. Добра идея би било кандидатстването във всяка агенция. под кандидатстване разбирайте попълване на въпросниците на агенциите и/или изпращане на CV. Тук е важно да отбележа, че трябва да сте максимално изчерпателни в тези въпросници, защото малко търпение при кандидатстването може да Ви осигури много работа в последствие…

Практиката е след кандидатстването да Ви бъде възложен тест и/или пробен превод намясто или дистанционно. Под пробен превод разбирайте кратък текст около страница и съветът ми е да не приемате по-големи обеми, тъй като на пазара има много недобросъвестни агенции… При одобрение от страна на фирмата моят личен съвет е да сключите договор, който да регламентира отношенията клиент-преводач в писмена форма. Практиката е да не се правят такива договори  и не можете да си представите колко преводачи биват лъгани от некоректни фирми. А като нямаш договор и не можеш да си търсиш правата в съда ;)

Обикновено новите преводачи се използват за по-лесни и/или по-кратки преводи.. това се прави с цел допълнително оценяване качеството и надеждността на преводача (спазването на крайните срокове). Така че не се отчайвайте в началото, ако работата е малко! Това е като във всеки друг бизнес – доверието се гради бавно.

Хонорарите за превод се определят в повечето случаи според бюджета на поръчката, така че не може да се определят точни цени. Ако сте склонни да преговаряте с агенциите за цената си според срока, сложността, обема, това би било плюс за Вас. Оценяването става на база преводаческа страница от 1800 символа с интервали. Към момента повечето агенции/преводачи таксуват на преведена (получена) страница. Единици са фирмите, които таксуват според текста на оригинала, но тъй като това е международната практика, съвсем скоро ще се наложи и в България. И така, хонорарите зависят от езика, сложността, срока и обема на превода, но като цяло са около 50 % от цената, която агенцията договори с крайния клиент.

Данъци

Никой не обича да плаща данъци! И това ‘явление’ се наблюдава по цял свят :) .  Повечето преводачи не издават документи за получените суми (фактури), при което преводаческата агенция плаща в края на годината освен своя данък печалба, но и този на преводача,  при това за своя сметка! При намалялата работа напоследък (да не споменавам причините :) ) все повече фирми налагат практиката за работа само с преводачи, които издават финансови документи, било то като фирма или като преводачи на свободна практика. Така че, би било във Ваш плюс/предимство, ако издавате фактури за услугите си. И ако си мислите, че ще плащате много данъци, това не е вярно! Както знаете данък печалба е 10 %. Държавата признава на преводачите на свободна практика НПР (нормативно признат разход) 40 %, т.е. тъй като работата се извършва от дома, се приема, няма как да се определи каква част от да кажем тока сте използвали за дейността си, то държавата признава като разход, без нужда от доказване 40 % от прихода Ви. Това означава, че ще плащате данък печалба от 6 % ! И при това ще имате приемущество при работата си с агенциите и ще бъдете изрядни данъкоплатци.

Вероятно може да се каже още много по темата и, както казах в началото, ще съм благодарен колеги да ме допълнят и/или коригират, ако счетат за нужно!

Следете за темата за CAT софтуера и ползите от него, която ще публикуваме скоро тук!

На тези, които след прочитането на тази статия, не са се разубедили да стават преводачи, пожелавам успех в преводаческата кариера!